Системата за запалване се състои от първична верига за ниско напрежение (LT) и вторична верига за високо напрежение (HT). При включване на запалването към първичната намотка на бобината на запалването се подава ток и се създава магнитно поле. В точния момент на запалване веригата за ниско напрежение се прекъсва по електронен път от сензорен диск, прикрепен към коляновия вал. Магнитното поле намалява и във вторичната високоволтова намотка се индуцира ток. Това високо напрежение се подава през ротора на разпределителя към съответната свещ. След като се подаде искрата за запалване, веригата за ниско напрежение се активира отново и цикълът се повтаря.
Моментът на запалване се контролира от микропроцесор в блока за управление. При моделите 1.8 контролният блок се намира в десния заден ъгъл на двигателния отсек, а при моделите с карбуратор към него е свързан вакуумен маркуч. При моделите 2.0 контролният блок е интегриран с блока за управление на двигателя Motronic, разположен от дясната страна в пространството за краката на водача. Блокът за управление получава информация за оборотите на двигателя, натоварването и температурата и въз основа на тези данни определя правилния ъгъл на запалване.
Забележка: Когато работите върху системата за запалване, не забравяйте, че високото напрежение може да бъде значително по-високо, отколкото при конвенционалната система и в някои случаи може да бъде фатално.


Фиг. 4.3 Компоненти на системата за запалване на 1,8-литрови карбураторни двигатели (Глава 1)
A - Напрежение на батерията
B - Код на съпротивлението (октаново число)
C — Температура на охлаждане. течности
D — Обороти на двигателя
E - Позиция на превключвателя на газта
F — Вакуум във всмукателния колектор
CPU — контролен процесор (микропроцесор)
RAM — Памет с произволен достъп (оперативна памет)
ROM — Памет само за четене (постоянна памет) (програмна памет)
I/O — Вход/Изход
Текст, копиран от онлайн ресурс opelbook.ru

Коментари на посетители